Leccinum aurantiacum

Какво трябва да знаете

Leccinum aurantiacum е вид гъба, която се среща в горите на Евразия и Северна Америка. Има голяма, отчетливо червена шапка и в Северна Америка е известна също като червенокоремна стръвница. Расте заедно с различни дървесни видове, включително дъбове, брези и букове. Подобно на много други гъби, Leccinum aurantiacum има потенциални ползи за здравето. Тя е добър източник на витамини В и D, както и на минерали като селен и калий.

Родът Leccinum има уникални характеристики, като тънко стъбло с дебели люспи, хименофор, съставен от тънки, дълги тръбички с малки пори, и бяло или жълтеникаво месо, което се оцветява при разрязване. Всички гъби Leccinum са микоризни и ядливи. Хората обичат да консумират този вид и могат да го приготвят подобно на други ядливи боровинки, но месото му става много тъмно при готвене. Подобно на други гъби от семейство Boletaceae обаче, тя е склонна да бъде заразена с червеи.

Други имена: Червенокафяво стърготиново стъбло, оранжева дъбова болета, немски (Espenrotkappe), Нидерландия (Rosse populierboleet).

Идентификация на гъбите

1. Шапка

   Шапката на Leccinum aurantiacum започва като топка или дълбок купол, покрит с фина козина, след което става плоска с люспеста повърхност, с цвят от тухленочервен до тъмнокафяв. Може да бъде 1.57 до 8.66 инча (4 до 22 cm) широка и с триъгълни капачета по ръба.

2. Тръбички и пори

   Тръбичките са кръгли, отначало бели, а след това бледокафяви, и завършват с малки, ъгловати пори, които посиняват розово-сиво, а след това тъмносиво.

3. Стъбло

   Стъблото е бяло или биволско и 1.97 до 9.84 инча (5 до 25 cm) висок, с диаметър 0.59 до 1.97 инча (1.5 до 5 cm), покрита с червеникаво-кафяви вълнести люспи, които с възрастта стават по-тъмни.

4. Месо

   Месото е бяло, когато е прясно отрязано, но може да стане леко синьо и да потъмнее към основата, когато се обработва или реже.

5. Спори

   Тясно елипсовиден до сплеснат, 12.5-18.5 x 3.5-6µm.

6. Отпечатък на спорите

   Маслиненокафяво до охренокафяво.

7. Местообитание

   Расте през лятото и есента разпръснато до събирателно в почвата под борове в гора, съставена предимно от борове и осики.

8. Химическа реакция

   Мръсно розово-червен с формалин, по-късно става кафяво-виолетов. С железен сулфат трамата става сиво-зеленикава и малко по-зеленикава в неоцветените преди това участъци.

Подобни видове

1. Leccinum versipelle

   Има обаче по-светла шапка с повече жълти оттенъци, а грапавините на стъблото са тъмни от самото начало.

2. Leccinum vulpinum

   Среща се около борови и смърчови дървета. Не всички автори признават тези видове като отделни.

3. Leccinum rufum

   Има по-малко червена повърхност на шапката и бели люспи по стъблото.

4. Leccinum albostipitatum

   Расте заедно с трепетлика и има бели люспи по стъблото.

5. Leccinum insigne

   Среща се в Северна Америка и расте в осинови или брезови насаждения.

Таксономия и етимология

Оранжевата дъбова боретка е описана за първи път от френския естествоизпитател Jean Baptiste Francois (Pierre) Bulliard през 1781 г. и получава научното име Boletus aurantiacus. Приетото понастоящем научно наименование Leccinum aurantiacum е публикувано през 1821 г. от британския миколог Samuel Frederick Gray (1766-1828).

Родовото име Leccinum идва от стара италианска дума, означаваща гъба, докато специфичният епитет aurantiacum се отнася до оранжевия цвят на шапката.

Синоними и разновидности

• Boletus rufus Schaeffer (1774), Fungorum qui in Bavaria et Palatinatu circa Ratisbonam, 4, p. 75, tab. 103

• Boletus aurantiacus Bulliard (1784), Herbier de la France, 5, tab. 236 & tab. 489, фиг. 2 (Basionyme) Санкциониране : Fries (1821)

• Boletus leucopodius Persoon (1800) [1799], Observationes mycologicae seu descriptiones tam novorum quam notabilium fungorum, 2, p. 11

• Boletus aurantius Persoon (1801), Synopsis methodica fungorum, p. 504

• Boletus aurantius var. ß leucopodius (Persoon) Persoon (1801), Synopsis methodica fungorum, p. 504

• Boletus aurantius var. γ rufus Persoon (1801), Synopsis methodica fungorum, p. 505

• Suillus aurantiacus var. γ rufus (Persoon) Poiret (1806), в Lamarck, Encyclopédie méthodique, Botanique, 7, p. 497

• Suillus aurantiacus var. ß leucopodius (Persoon) Poiret (1806), в Lamarck, Encyclopédie méthodique, Botanique, 7, p. 497

• Suillus aurantiacus (Bulliard) Poiret (1806), в Lamarck, Encyclopédie méthodique, Botanique, 7, стр. 497

• Tubiporus julii-mensis Paulet (1808) [1793], Traité des champignons, 2, p. 369, tab. 169, фиг. 1-2

• Leccinum aurantiacum var. leucopodium (Persoon) Gray (1821), A natural arrangement of British plants, 1, p. 646

• Leccinum aurantiacum var. rufum (Persoon) Gray (1821), A natural arrangement of British plants, 1, p. 646

• Boletus aurantiacus var. rufus (Persoon) Mérat (1821), Nouvelle flore des environs de Paris, Edn 2, 1, p. 46

• Boletus scaber var. aurantiacus (Bulliard) Pollini (1824), Flora veronensis quam in prodomum florae italiae septentrionalis, 3, p. 603

• Boletus scaber var. rufus (Persoon) Pollini (1824), Flora veronensis quam in prodomum florae italiae septentrionalis, 3, p. 604

• Boletus viscidus var. ß aurantiacus (Bulliard) Duby (1830), Botanicon gallicum seu synopsis plantarum in flora Gallica, Edn 2, 2, p. 784

• Boletus aurantius scaber Secretan (1833), Mycographie Suisse, 3, p. 9 (nom. inval.)

• Boletus rufus scaber Secretan (1833), Mycographie Suisse, 3, p. 10 (nom. inval.)

• Gyroporus rufus (Persoon) Quélet (1886), Enchiridion fungorum in Europa media et praesertim in Gallia vigentium, p. 161

• Boletopsis rufa (Persoon) Hennings (1898), in Engler & Prantl, Die natürlichen pflanzenfamilien, 1(1**), p. 194

• Solenia rufa (Persoon) Kuntze (1898), Revisio generum plantarum, 3, стр. 522

• Tubiporus rufus (Schaeffer) Ricken (1918), Vademecum für pilzfreunde, Edn 1, p. 204

• Krombholzia rufa (Persoon) E.-J. Gilbert (1931), Les livres du mycologue, tome 3. Les Bolets, p. 183

• Krombholzia aurantiaca (Bulliard) E.-J. Gilbert (1931), Les livres du mycologue, tome 3. Les Bolets, p. 118

• Krombholzia aurantiaca subsp.* rufa (Persoon) Maire (1933), Treballs del Museu nacional de ciències naturals de Barcelona, sèrie botànica, 15(2), p. 42

• Krombholziella aurantiaca (Bulliard) Maire (1937), Publicaciones del Instituto botánico, Barcelona, 3(4), p. 46

• Krombholziella aurantiaca subsp.* rufa (Persoon) Maire (1937), Publicaciones del Instituto botánico, Barcelona, 3(4), p. 46

• Trachypus aurantiacus (Bulliard) Romagnesi (1939), Revue de mycologie, Paris, 4(2), p. 141

• Boletus versipellis var. aurantiacus (Bulliard) Vassilkov (1948), Edibles and Poisonous fungi of the central parts of the European Districts of the URSS, p. 38

• Leccinum rufum (Persoon) Kreisel (1984), Boletus, SchrReihe, 1, p. 30

• Krombholziella rufa (Persoon) Alessio (1985), Fungi europaei, 2, Boletus, p. 474, pl. 80

• Leccinum leucopodium (Persoon) Dörfelt & G. Berg (1990), Feddes repertorium, specierum novarum regni vegetabilis, 101(9-10), p. 567

• Leccinum quercinum (Pilat) E.E. & Watling s. auct

Източници:

Снимка 1 - Автор: Maksim Shanin (CC BY-SA 4.0 International)

Снимка 2 - Автор: Björn S. (CC BY-SA 2.0 Generic)

Снимка 3 - Автор: Björn S. (CC BY-SA 2.0 Generic)

Снимка 4 - Автор: Lycaon (CC BY-SA 4.0 International)