Bjerkandera adusta
Какво трябва да знаете
Bjerkandera adusta е неядлива полипорова гъба, която има кадифена, снежнобяла повърхност на шапката, когато е млада, а с напредването на възрастта става гладка и белезникава. По повърхността на порите има и ясно изразени кафяви области. Видът е широко разпространен. Често се среща по разлагаща се дървесина, като пънове, дънери, клони, особено бук, бреза, дъб, топола, върба, стълбове за огради, навсякъде, където има дървесина.
Младите екземпляри имат характерен сив до охра кафяв цвят с бял ръб. По-старите екземпляри стават по-тъмни, а ръбът може да се обезцвети. Порите от долната страна са отначало сребристосиви, по-късно димносиви, а при увреждане почерняват.
Тъй като B. адуста произвежда ензими, които могат да разграждат полициклични ароматни въглеводороди, като тези, използвани в синтетичните текстилни багрила, има изследователски интерес към проучването на гъбата за възможно използване в биоремедиацията. Изследванията върху тези лигниноразграждащи ензими, произвеждани от B. adusta, като универсална пероксидаза, също е показал в проучвания, че може да обезцветява синтетичен меланин. Тази особеност може да позволи на B. адуста да бъдат използвани за обезцветяване на меланин в бъдещи козметични приложения.
Изследователи от Япония са установили, че спорите на B. адуста може да присъства в голям брой в човешката слюнка и лигавици, като предизвиква упорита кашлица (10,13-15,18).
Броят на синонимите (89) показва значителната изменчивост на вида.
Други имена: Димна полипора, димна скоба, Grijze buisjeszwam (Нидерландия), Angebrannter Rauchporling (Германия), Šedopórka osmahlá (Чешка република).
Идентифициране на гъби
Шапка
От скоба до рафт (и обикновено срастнали странично с други шапки) или само обърнат ръб над разстилаща се пореста повърхност - или понякога липсва изцяло; полукръгли до неправилни очертания; изпъкнали до плоски; до около 10 cm широки и 6 cm дълбоки; кадифени до фино окосмени, като в зряла възраст стават плешиви; белезникави до сивкави, загорели или кафеникави; понякога зонирани; в зряла възраст с кафяв до черен ръб.
Повърхност на порите
Сив до черен; понякога синкав, по-тъмен; с 6-7 малки, ъгловати пори на mm; тръбички с дълбочина до 2 mm.
Месо
Белезникави до слабо кафеникави; твърди и корави или кожести.
Отпечатък от спори
Бяла.
Местообитание
Сапробитен по мъртвата дървесина на твърда дървесина и рядко на иглолистни дървета; причинява бяло гниене; едногодишен; появява се целогодишно; широко разпространен в Северна Америка.
Подобни видове
Bjerkandera fumosa
Доста по-слабо разпространена, поне в Италия, различава се по по-тъмното оцветяване на карпофора, спорите са малко по-малки, порестата повърхност е от белезникава до кремава, а порите са малко по-големи. Расте само по широколистни растения.
-
Също може да има сиви пори, но порите са неправилно удължени и плодното тяло е окосмено.
-
Различава се по това, че плодната повърхност е бяла, а не сива.
Таксономия и етимология
За първи път е описан научно като Boletus adustus от Карл Лудвиг Вилденов през 1787 г.
През 1880 г. финландският миколог Petter Adolf Karsten придобива нейното понастоящем възприето научно наименование Bjerkandera adusta.
Специфичният епитет adusta означава обгорял; това вероятно се отнася до "пепеляво-сивия" цвят. Bjerkandera се отнася за Clas Bjerkander (1735-1795), лютерански пастор, метеоролог, ботаник и ентомолог, който учи в университета в Упсала.
Синоними
Boletus adustus Willd. 1787 (базионим)
Agaricus crispus (Pers.) E.H.L. Krause (1932)
Bjerkandera adusta f. carpinea (Sowerby) Donk
Bjerkandera adusta f. resupinata (Bourdot & Galzin) Domański Orloś & Skirg. 1967
Bjerkandera adusta f. solubilis (Velen.) Bondartsev 1953
Bjerkandera adusta f. tegumentosa (Velen.) Bondartsev 1953
Bjerkandera adusta f. zonatula (Quél.) Domański Orloś & Skirg. 1967
Bjerkandera isabellina (Schwein).) P. Karst. 1879
Bjerkandera scanica (Fr.) P. Карст. 1882
Boletus adustus var. crispus (Pers.) Pers. 1801
Boletus adustus Willd. var. adustus 1787
Boletus carpineus Sowerby 1799
Boletus concentricus Schumach. 1803
Boletus crispus Pers. 1799
Boletus fuscoporus J.J. Струг 1788
Boletus fuscoporus Planer 1788
Boletus isabellinus Schwein. 1822
Boletus pelleporus Bull. 1791
Boletus suberosus var. flabelliformis Batsch, 1789
Coriolus alabamensis Murrill 1907
Daedalea fennica (P. Karst.) P. Karst. 1906
Daedalea oudemansii var. fennica P. Карст. 1882
Daedalea solubilis Velen. 1926
Gloeoporus adustus (Willd.) Pilát 1937
Gloeoporus adustus (Willd.) Pilát f. adustus 1937
Gloeoporus adustus f. excavatus (Velen.) Pilát (1937)
Gloeoporus adustus f. excavatus (Velen.) Pilát, 1937
Gloeoporus adustus f. solubilis (Velen.) Pilát, 1937 г
Gloeoporus adustus f. tegumentosus (Velen.) Pilát, 1937
Gloeoporus crispus (Pers.) G. Cunn. 1965
Grifola adusta (Willd.) Zmitr. & Malysheva 2006
Leptoporus adustus (Willd.) Quél. 1886
Leptoporus adustus (Willd.) Quél. f. adustus 1886
Leptoporus adustus f. resupinatus Bourdot & Galzin, 1928
Leptoporus adustus f. viridans Pilát 1936
Leptoporus adustus f. zonatulus Quél. 1886
Leptoporus albellus (Peck) Bourdot & L.Maire, 1920 г
Leptoporus albellus f. raduloides Pilát (1932)
Leptoporus crispus (Pers.) Quél., 1886
Leptoporus nigrellus Pat. 1903
Microporus gloeoporoides (Speg.) Kuntze, 1898
Microporus lindheimeri (Berk. & M.A.Curtis) Kuntze, 1898
Polyporus adustus (Willd.) Fr. f. adustus 1821
Polyporus adustus (Willd.) Fr. subsp. adustus
Polyporus adustus (Willd.) Fr. вар. adustus
Polyporus adustus (Willd.) Fr. 1821
Polyporus adustus f. resupinata Bres. 1922
Polyporus adustus f. resupinatus Bres., 1922
Polyporus adustus subsp. carpineus (Sowerby) Fr., 1874
Polyporus adustus var. argenteus (Ehrenb.) Pers., 1825
Polyporus adustus var. ater Velen., 1922
Polyporus adustus var. carpineus (Sowerby) Fr. 1874
Polyporus adustus var. pelleporus (Bull.) Pers., 1825
Polyporus amesii Lloyd 1915
Polyporus atropileus Velen. 1925
Polyporus burtii Peck 1897
Polyporus carpineus (Sowerby) Фр. 1818
Polyporus cinerascens Velen. 1922
Polyporus crispus (Pers.) Fr. (1821)
Polyporus crispus (Pers.) Fr. (1821) f. crispus
Polyporus crispus f. resupinata Bres. (1922)
Polyporus curreyanus Berk. ex Cooke, 1886
Polyporus digitalis Berk., 1854
Polyporus dissitus Berk. & Broome, 1875
Polyporus excavatus Velen., 1922
Polyporus fumosogriseus Cooke & Ellis, 1881
Polyporus halesiae Berk. & M.A.Curtis, 1853
Polyporus isabellinus (Schwein.) Steud. 1824
Polyporus lindheimeri Berk. & M.A. Curtis (1872)
Polyporus macowanii Kalchbr., 1881
Polyporus macrosporus Britzelm., 1894
Polyporus murinus Rostk., 1838
Polyporus nigrellus (Pat.) Sacc. & D. Sacc. 1905
Polyporus ochraceocinereus Britzelm., 1895
Polyporus scanicus Fr., 1863
Polyporus secernibilis Berk., 1847
Polyporus subcinereus Berk., 1839
Polyporus tegumentosus Velen., 1925
Polystictus adustus (Willd.) Fr.
Polystictus adustus (Willd.) Gillot & Lucand, 1890
Polystictus alabamensis (Murrill) Sacc. & Trotter, 1912 г
Polystictus carpineus (Sowerby) Konrad, 1923
Polystictus gloeoporoides Speg., 1889
Polystictus ochraceostuppeus Lloyd, 1916
Polystictus puberulus Bres., 1920
Poria argentea Ehrenb., 1818
Poria carnosa Rostr. ex Sacc. & D. Sacc., 1905
Poria curreyana (Berk. ex Cooke) G. Cunn. 1947
Tyromyces adustus (Willd.) Pouzar, 1966 г
Източници:
Снимка 1 - Автор: Michel Langeveld (CC BY-SA 4.0 International)
Снимка 2 - Автор: Michel Langeveld (CC BY-SA 4.0 International)
Снимка 3 - Автор: Michel Langeveld (CC BY-SA 4.0 International)
Снимка 4 - Автор: Michel Langeveld (CC BY-SA 4.0 Международен)
Снимка 5 - Автор: Томас П. (Public Domain)
