Byssomerulius corium

Какво трябва да знаете
Идентифициране на гъби
Сходни видове
Таксономия и етимология
Синоними и разновидности

Какво трябва да знаете

Byssomerulius corium е често срещан вид корава гъба от семейство Irpicaceae. Разпространен е по долната страна на клоните на твърда дървесина и иглолистни дървета. Първоначално плодните тела са ресупинатни с гладка, бяла хименна повърхност. В зряла възраст ръбът става рефлексивен и се развива в тясна, издължена бяла шапка, а хименът става мерулиоиден до почти пороиден и с кремав цвят. Меката тъкан и предимно ресупинатните плодни тела отличават този вид от по-твърдите видове Stereum, които образуват отчетливи, ветрилообразни, имбрикатни капачета.

Това е широко разпространена гъба, която е регистрирана в Африка, Азия, Австралия, Европа и Съединените щати.

Мицелът причинява бяло гниене. Гъбата може да стане доста голяма, тъй като няколко плодника могат да се слеят в едно. Правилото е коричка с дължина от 3 до 12 cm, в редки случаи тя може да достигне 30 cm на дължина.

Други имена: Мрежеста кора, Papierzwammetje (Нидерландия), Dřevokaz papírovitý (Чешка република), Lederartiger Fältling (Германия), Mérule papyracée (Франция).

Идентифициране на гъби

Плодни тела

Плодните тела са разпръснати или разгънати, с огънат ръб, подобен на шапката, дълги 5-30 cm, широки 2-4 cm, 0.5-6 мм, отначало единични, по-късно често се сливат, тънки, кожести, меки, подобни на хартия, чупливи при изсъхване. Горната повърхност на огънатите шапки с едва забележима зоналност, гладка, леко плъстеновидно окосмена, бяла, белезникава, сивкава. ръбът е стерилен, огънат или прикрепен, бял, розово-кремав.
Хименофор

Набръчкано-сгънат, восъчен, отначало бял, по-късно бледорозов, бледожълт, бледооранжев, розово-оранжев, червено-оранжев, червеникав, понякога светлокафяв. Гънките са 0.3 mm широки, плитки, до 1 mm дълбоки, с прескачащи части, концентрично разположени, имат вид на мрежа, с плътност на клетките 2-3 на 1 mm.
Месо

Плътта е 0.7 mm дебел, 5 mm в огънатите шапки, бял, бледо белезникав.
Спори

4-9 * 2-4.5 μm, продълговато-овална или почти цилиндрична, леко сплескана от едната страна и огъната, с гладка повърхност, с капка, безцветна.
Отпечатък на спорите

Бяла.
Местообитание

Расте по паднали и сухи стволове/клони на широколистни и иглолистни дървета, главно по дъбове. Причинява бяло гниене на дървесината. Подобно на повечето от тези гъби, тя изчезва от полезрението през лятото, освен ако няма много влажно лято. От август започва отново да образува плодни тела, които могат да се наблюдават до края на април.

Сходни видове

Stereum subtomentosum

Понякога напълно ресупинира и след това е подобен. Обикновено е с различни нюанси на сиво-оранжево.
Irpex lacteus

Има долна страна с назъбени пори до плоски зъбци (под микроскоп: инкрустирани цистидии).
Plicatura nivea

е северен вид по елша (Alnus).
Byssomerulius albostramineus

Образува само разляти плодни тела и предпочита по-топлата част на годината.
Phlebia tremellosa

Може да бъде и подобна, но има стерилна повърхност на капачето, често с розови оттенъци, и е почти космата, особено по ръба. Има по-дебела целулоза и по-малки спори.

Таксономия и етимология

През 1783 г. френският естествоизпитател Jean Baptiste Francois (Pierre) Bulliard описва този вид и го нарича Auricularia papyrina.

През 1967 г. естонският миколог Ераст Пармасто (1928-2012 г.) прехвърля тази гъба в нов род и я кръщава Byssomerulius corium.

Родовото име Byssomerulius идва от латинското byssus, което означава "фин копринен плат". Специфичният епитет corium, означаващ кожа или козина, като например кожа, се отнася до възстановената форма на кожата, приета от плодните тела на този вид.

Синоними и разновидности

Thelephora corium Pers., 1801
Auricularia papyrina Bull. (1789) var. papyrina
Auricularia papyrina Bulliard (1788), Herbier de la France, 9, tab. 402
Auricularia papyrina var. alba Bull. (1791)
Auricularia papyrina var. cinerea Bull. (1791)
Auricularia papyrina var. papyrina Bull. 1789
Auricularia papyrina var. rubra Bull. (1791)
Boletus purpurascens de Candolle (1815), Flore française ou description succincte de toutes les plantes qui croissent naturellement en France, Edn 3, 6, p. 41 (nom. illegit.)
Byssomerulius confluens (Schweinitz) Lindsey & Gilbertson (1978), Bibliotheca mycologica, 63, p. 80
Byssomerulius corium (Persoon) Parmasto (1967), Eesti NSV teaduste akadeemia toimetised. Bioloogiline seeria, 16(4), p. 383
Byssomerulius corium f. castaneus Parmasto (1967)
Byssomerulius corium var. corium (Pers.) Parmasto 1967
Byssomerulius corium var. halileensis Zmitr.
Byssomerulius sordidus (Berk). & M.A. Curtis ex Cooke) Hjortstam 1995
Cantharellus confluens (Schweinitz) Schweinitz (1832), Transactions of the American philosophical Society, series 2, 4(2), p. 153
Cladoderris platensis Speg., 1899
Cladoderris rickii Lloyd (1923), Mycological writings, 7, mycological notes n° 69, p. 1196
Meruliopsis corium (Persoon) Ginns (1976), Canadian journal of botany, 54(1-2), p. 126
Merulius aurantiacus Klotzsch (1836), в Berkeley, The english flora of sir J.E. Smith, fungi, 5(2), p. 128 (nom. illegit.)
Merulius chilensis Spegazzini (1924), Revista chilena de historia natural, 28, p. 26
Merulius confluens Schweinitz (1822), Schriften der naturforschenden Gesellschaft zu Leipzig, 1, p. 92
Merulius corium (Pers.) Fr. (1828) var. corium
Merulius corium (Persoon) Fries (1828), Elenchus fungorum, sistens commentarium in systema mycologicum, 1, p. 58
Merulius corium f. alutaceus Bres. (1901)
Merulius cubensis Burt (1917), Annals of the Missouri botanical Garden, 4, p. 326
Merulius deglubens (Berkeley & M.A. Curtis) Burt (1917), Annals of the Missouri botanical Garden, 4, p. 325
Merulius dubiosus Bres. ex Rick, 1938
Merulius dubiosus var. coriaceus Rick (1960), Iheringia, série botânica, 7, p. 195
Merulius haedinus Berkeley & M.A. Curtis (1872), Grevillea, 1(5), p. 69
Merulius hirsutus Burt (1917), Annals of the Missouri botanical Garden, 4, p. 312
Merulius moelleri Bresadola & Hennings (1896), Hedwigia, 35(5), p. 285
Merulius papyrinus (Bull.) Quél. (1888) var. papyrinus
Merulius papyrinus (Bulliard) Quélet (1888), Flore mycologique de la France et des pays limitrophes, p. 32
Merulius papyrinus var. caesius Quél. (1892)
Merulius pelliculosus Cooke (1891), Grevillea, 19(92), p. 109
Merulius sodiroi (Patouillard) Rick (1960), Iheringia, série botânica, 7, p. 194
Merulius sordidus Berk. & M.A. Curtis ex Cooke, Grevillea 19: 108 (1891)
Merulius stereoides Henn., 1901
Merulius ulmi Peck (1906), Bulletin of the New York state Museum, 105, стр. 26
Phlebia blumenaviensis Hennings (1897), Hedwigia, 36(4), p. 198
Phlebia deglubens Berkeley & M.A. Curtis (1891), in Cooke, Grevillea, 20(93), p. 3
Phlebia sodiroi Patouillard (1892), Bulletin de la Société mycologique de France, 8(3), p. 116
Polyporus eriophorus Berk. & Broome, 1882
Polyporus purpurascens Persoon (1825), Mycologia europaea, seu complet omnium fungorum in variis europaeae regionibus detectorum enumeratio, 2, p. 60 (nom. illegit.)
Sesia aurantiaca Kuntze (1891), Revisio generum plantarum, 2, p. 870
Sesia confluens (Schweinitz) Kuntze (1891), Revisio generum plantarum, 2, p. 870
Sesia corium (Persoon) Kuntze (1891), Revisio generum plantarum, 2, стр. 870
Sesia haedina (Berkeley & M.A. Curtis) Kuntze (1891), Revisio generum plantarum, 2, p. 870
Thelephora corium Persoon (1801), Synopsis methodica fungorum, p. 574 (Basionyme) Sanctionnement : Fries (1821 г.)
Thelephora incarnata var. ß corium(Persoon) Persoon (1822), Mycologia europaea, seu complet omnium fungorum in variis europaeae regionibus detectorum enumeratio, 1, p. 131
Thelephora papyrina (Bulliard) de Candolle (1805), Flore française ou description succincte de toutes les plantes qui croissent naturellement en France, Edn 3, 2, p. 106

Източници:

Снимка 1 - Автор: Valentin Hamon (CC BY-SA 4.0 International)

Снимка 2 - Автор: Pinonbistro (CC BY-SA 4.0 International)

Снимка 3 - Автор: pinonbistro (CC BY-SA 4.0 International)

Снимка 4 - Автор: Pinonbistro (CC BY-SA 4.0 International)

Снимка 5 - Автор: Pinonbistro (CC BY-SA 4.0 International)

Изпращане